Преди си измиваха ръцете с "РАЗКОЛА", а сега кой им е виновен?
Няма кой да пречи на владиците, никой не ги притеснява и пак същото си правят.
Да приемем, че аз съм пристрастен, затова ще е по-добре да цитирам:

"Замаяни от власт и почести под своите копринени була, владиците ни нехаят дори за нуждите на своите подчинени. Обикновените свещеници в провинцията приличат на един поп от Монтанско, който всяка сутрин ставал с мисълта: "Боже, дано тази нощ някой да е умрял, та да изкарам 20 лева от погребение, защото децата ми няма какво да ядат!" Или на двамата му събратя във Видинско, които решили сами да си помогнат: единият да си намери някаква работа в чужбина, докато другият обгрижва и двете енории. А после да се сменят през няколко месеца.

Днес не знаем колко от българските духовници свалиха расото и станаха икономически емигранти през последните години. А освен че не плаща заплати, Синодът си прави оглушки дори за здравните и пенсионни осигуровки на своите свещеници. Сякаш те нямат трудов стаж!? Преди седмица лъсна грозната истина, че върху Св. Синод тегне ревизионен акт за 2,5 милиона лева от невнесени осигуровки. За сведение: от години насам в църквата се говори за изграждане на старчески дом за възрастни и самотни духовници, но синодалите все още не дават зелена светлина на идеята. Как тогава да очакваме, че владиката, който не го е еня за собствените му свещеници и монаси, ще се кахъри за бедните, за пенсионерите, за децата? Как свещениците, които гледат ламтежите на своите началници, ще застанат в неделя на църковния амвон и вместо да мрънкат кухи фрази върху евангелието, ще призоват енориашите си да заживеят като истински християни и да си помагат взаимно - кой с каквото може?"

Автор Горан Благоев, в-к "Сега"

Или това:

"- Невнасянето на осигуровките непрекъснато е създавало брожение сред свещенослужителите.

- Това вече изцяло е нарушаване на закона от Светия Синод или съответните митрополити. Защото мизерните заплати някак се изплащат, но осигуровките върху тях вечно не се внасят. В една епархия - не искам да я споменавам - свещениците дори осъдиха Светия Синод и съдът му запорира сметките, докато осигуровките не бяха преведени в НОИ. Тогава Синодът реагира твърде нехристянски. Защото успя да намери юристи, които излязоха с тезата, че отношенията между свещениците и тяхното духовно началство не били трудовоправни, а канонически. Да, те са и канонически, но всеки човек, който получи заповед за назначение, вече се намира в трудовоправни отношения с този, който е издал заповедта. В случая - със съответния митрополит. Сигурно сега митрополитите ще ме обвинят, че едва ли не подстрекавам свещениците към бунт. Но кой ще защити тези хора, които зависят твърде силно от владиците си и не смеят да протестират?

- Само страхът ли обаче е причина те да си траят?

- За съжаление има и един друг момент. Както вече казах, част от духовниците предпочитат да си мълчат, защото не декларират доходите си от треби и предпочитат да се осигуряват сами. Или, което е по-лошо, въобще не се осигуряват. И в един момент може да останат въобще без пенсия.

- Невнасянето на осигуровките е едната страна от нарушенията. Другата е неплащането на данъци. От какво всъщност е освободена църквата като дължими налози?

- Съгласно закона за вероизповеданията същите имат право да произвеждат и продават за своите нужди вещи, свързани с богослужебните им обреди и ритуали. Тези сделки не са търговски по смисъла на закона. Казано е още, че държавата може да подпомага социалната и културно-просветна дейност на църквата с данъчни, кредитни и митнически облекчения по ред, определен със закон. Но когато се ползват тези облекчения, те подлежат на финансов одит. И при констатирани нарушения Министерството на финансите уведомява прокуратурата, гласи още законът. Всички останали приходи от стопанска дейност подлежат на данъчно облагане.

- Тези облекчения не оставят ли вратичка за неплащане на данъци?

- Наистина нещата са доста разтегливи. Построяването на дом за поклонници, които да преспиват срещу минимални суми, разбира се, е и религиозна, и социална дейност. Но когато той се превръща в обикновен хотел за туристически групи, които не само не са православни, но са просто атеисти, това вече си е бизнес."

Интервю с проф.Желев
в. "Стандарт"

Нямам какво да добавя освен народната поговорка:
"Вълкът козината си мени, но нрава не".

Така, че напълно логично е споходилото умопрозрение професора Желев:
"- Вижда ли му се окончателно краят на разкола в БПЦ?

- В разкола останаха или най-гордите хора, които не искат да се примирят............................................................................................
Така че скоро няма да се стигне до официалното закриване на разкола."

в. "Стандарт"